Писмо от сина Григорий (Груйчо) до сем. Петко Стайнови.
Париж (Ньойи), 17.10.1947.
Ръкопис. – 2 с. + плик.

Лична кореспонденция. Г. разказва за стачката на метрото; че ще се запише и в Сорбоната на курс по френска цивилизация, а  през 1948 г. ще се опита да продължи следването си в Епинал.

Писмо от сина Григорий (Груйчо) до сем. Петко Стайнови.
Париж (Ньойи), 11.11.1947.
Ръкопис. – 2 с. + плик.

Лична кореспонденция. Г. споделя за започналите занятия по текстилно инженерство и в Сорбоната. Успокоява родителите си, че ако, поради условията в България, вероятно в бъдеще няма да могат да го подпомагат материално, той ще си намери работа. Интересува се от брат си Стефчо и чака писмо от него.

Писмо от сина Григорий (Груйчо) до сем. Петко Стайнови.
Париж (Ньойи), 17.11.1947.
Ръкопис. – 3 с. + плик.

Лична кореспонденция. Г. разказва за занятията си, които са му интересни с изключение на „математиката, която ще го мъчи още две години.” Съобщава, че е получил всички колети в добро състояние. Започнал е да учи английски. Желае в София да му ушият костюм. Моли родителите да не се безпокоят за него.

Писмо от сина Григорий (Груйчо) до сем. Петко Стайнови.
Париж (Ньойи), 01.12.1947.
Ръкопис. – 2 с. + плик. + изрезка от журнал. – 1 с.

Лична кореспонденция. Г. повторно споделя за хода на занятията в университета и настоява за ушиване на костюм в София. Отново съжалява, че брат му Стефан не е по-голям, за да бъде заедно с него.
Приложена изрезка от журнал с размери и изисквания.

Писмо от сина Григорий (Груйчо) до сем. Петко Стайнови.
Париж (Ньойи), 15.12.1947.
Ръкопис. – 2 с. + плик.
Писмото е пристигнало в България по човек, който го е пуснал по пощата с български марки.

Лична кореспонденция. Г. споделя набързо за хода на решаване на някакъв проблем, свързан с Швейцария и, че ще гледа пиеса на Кафка с Жан Луи Баро, поставена от Андре Жид.

Писмо от сина Григорий (Груйчо) до сем. Петко Стайнови.
Париж (Ньойи), 21.12.1947.
Ръкопис. – 2 с. + плик.

Лична кореспонденция. Г. пише за наближаващата ваканция и предстоящите Коледни празници. Търси електрическа самобръсначка на татко си, но „Филипс” няма.

Писмо от сина Григорий (Груйчо) до сем. Петко Стайнови.
Париж (Ньойи), 25.12.1947.
Ръкопис. – 2 с.

Лична кореспонденция. Г. честити на родителите си Новата година, разказва за френската Коледа и споделя впечатления от концерт с Вагнерова програма. Ще ходи и на концерт на Валтер Гизекинг. Научил е за национализацията на индустрията и желае да му пишат подробности.

Писмо от сина Григорий (Груйчо) до сем. Петко Стайнови.
Париж (Ньойи), 31.01.1948.
Ръкопис. – 2 с.

Лична кореспонденция. Г. споделя с родителите си скръбта по смъртта на чичо си Стоян (Брата на П.С.). За лишен път очаква писмо от брат си Стефан.

Писмо от сина Григорий (Груйчо) до сем. Петко Стайнови.
Париж (Ньойи), 06.02.1948.
Ръкопис. – 2 с. + плик.

Лична кореспонденция. Г. пише по битови въпроси – ушиване на костюм, покупки за майка му. Отбелязва и контакта си с братовчеда Ичо (син на Алекси Стайно - братовчед на Петко Стайнов)

Писмо от сина Григорий (Груйчо) до сем. Петко Стайнови.
Париж (Ньойи), 28.03.1948.
Ръкопис. – 2 с. + плик.

Лична кореспонденция. Г. пише за срещи и събития с познати хора. Съобщава, че напредва с английския. Интересува се да ли се свири музиката на П.С. Получил е случайна информация, че Де Векки е дирижирал „Скерцо”-то.