КРЪСТЕВ, Венелин.
Мигове с Петко Стайнов /  Венелин Кръстев. // Народна култура,, № 49, 15 дек. 1986 : с ил.
Рез. на англ. ез.
Портретна снимка на Петко Стайнов.

По повод 90-годишнината от рождението на Петко Стайнов “оценъчни” спомени за композитора от първите години на съвместната им работа в КНИК и за отношението му към използването на готови фолклорни цитати.

ПАРАСНИКОВА, Маргарита. Скъпа за всяко българско сърце : 90 години от рождението на Петко Стайнов / Маргарита Парасникова. // Септември, Стара Загора, № 142, 29 ноем. 1986.

Портрет на Петко Стайнов по повод 90-го¬дишнината от рождението му с цитати на негови мисли, очертаващи творческото му верую.  “За мен музиката е най-съвършен продукт на човешкия дух. Тя изразява ес¬тети-ческата същина на човека и с това изпълнява своята огромна об-щест-вена функция. Тя е лично и съще-вре¬менно социално изкуство, което не може да се съзерцава, да се наблюдава безстрастно. То се изживява.”                      

С ВИСОКО гражданско и творческо признание / Редакционно. // (?)  02.12.1986.

Подробна дописка за тържественото чествуване на 01.12. в Кз на 90-годишнината от рождението на П.С.                                                                 

100 ГОДИНИ от рождението на акад. Петко Стайнов. Копия на корица, заглавна страница и съдържание на сп. Българско музикознание год. ХХІ.1997, кн. 3, посветена на 100 години от рождението на акад.  Петко Стайнов, Сф. (стр. 7-99)

Книжката съдържа следните статии:
- Агапия Баларева – Петко Стайнов и българската музикална култура;
- Розалия Бикс – Петко Стайнов – общественикът;
- Димитър Христов – Симфоничните видения на Петко Стайнов;
- Стоян Ангелов – Оркестърът на Петко Стайнов;
- Елисавета Вълчинова-Чендова – „Тракийски танци“ 9 художествен еталон и фолклорен код;
- Нева Кръстева – „Романтичната фуга“ в баладата „Урвич“ на П. Стайнов;
- Николай Градев – Ролята на модалността в музикалното мислене на Петко Стайнов;
- Любен Ботушаров – от ръченицата до лендлера и обратно;
- Светлана Захариева – Народната песен във възгледите на Петко Стайнов;
- Кристина Япова – Проблемът композитор-фолклор през 20-те и 30-те години като проекция на културното отношение между личност и общество;
- Елена Кутева – Изток и Запад в българската традицонна музика;
- Йорданка Бибина – В търсене на нова културна идентичност (между „балканското“ и „европейското“);
- Спартак Паскалевски – За някои аспекти на синкретичния феномен и неговите проекции в търсенето на нов художествен език.

БАЛАРЕВА, Агапия.
Петко Стайнов и българската музикална култура / Агапия Баларева. // Българско музикознание, год. ХХІ. 1997, кн. 3, с. 7-11.

-

БИКС, Розалия.
Петко Стайнов – общественикът / Розалия Бикс. // Българско музикознание, год. ХХІ. 1997, кн. 3, с. 12-17.  

-

ХРИСТОВ, Димитър.
Симфоничните видения на Петко Стайнов / Димитър Христов. // Българско музикознание, год. ХХІ. 1997, кн. 3, с. 18-29. 

-

АНГЕЛОВ, Стоян.
Оркестърът на Петко Стайнов / Стоян Ангелов. // Българско музикознание, год. ХХІ. 1997, кн. 3, с. 30-36.   

-

ВЪЛЧИНОВА-ЧЕНДОВА, Елисавета.
“Тракийски танци” – художествен еталон и фолклорен код / Елисавета Вълчинова – Чендова. // Българско музикознание, год. ХХІ. 1997, кн. 3, с. 37-42.

-

ГРАДЕВ, Николай.
Ролята на модалността в музикалното мислене на Петко Стайнов / Николай Градев. // Българско музикознание, год. ХХІ. 1997, кн. 3, с. 43-59.   

-