Радиограма от Любомир Романски до директора на Народната опера Петко Стайнов.
Франкфурт, 15.01.1943.

Професионално-обществена кореспонденция. Диригентът потвърждава предстоящото изпълнение на „Симфонично скерцо” в Берлин.

Писмо от Георги Белев до директора на Народната опера Петко Стайнов.
Залцбург, 16.01.1943.
Ръкопис. – 2 с.

Служебна кореспонденция. Певецът информира директора за спектаклите, които е видял и за активния музикален живот в Германия, въпреки войната.

Писмо от Любомир Романски до директора на Народната опера Петко Стайнов.
Франкфурт, 24.01.1943.
Машинопис. – 2 с.

Професионално-обществена кореспонденция. Диригентът потвърждава, че ще дирижира „Симфонично скерцо” в Берлин, а също и в други градове. Подробно описва възможностите и намеренията си за записване на пиеси на Петко Стайнов и на други български композитори на грамофонни плочи.

Писмо от Любомир Романски до директора на Народната опера Петко Стайнов.
Франкфурт, 18.03.1943.
Ръкопис. – 3 с.

Професионална/обществена кореспонденция. Диригентът споделя с вълнение успехът на концерта му в Берлин с изпълнение на „Скерцото”. Информира, че е направил запис на „Скерцото” на грамофонна плоча на фирмата „Полидор”. Моли Петко Стайнов, въпреки ангажиментите си в Народната опера да намери време за творчество.

Писмо от Главния интендант на градските сцени (театри) до директора на Народната опера Петко Стайнов.
Франкфурт на Майн, 07.04.1943.
Машинопис. – 2 с.
Немски език.

Служебна кореспонденция. Главният интендант Майснер информира директора на Народната опера, че може да посети България в края на м. май и да разговарят за поставянето на „Рейнско злато” на софийска сцена.

Писмо от маестро Едмондо Де Веки до директора на Народната опера Петко Стайнов.
Милано, 14.06.1943.
Машинопис. – 2 с.
Френски език.

Служебна кореспонденция. Диригентът припомня гостуването си в София, съобщава, че ще дирижира „Симфонично скерцо” със Симфоничния оркестър на Радио-Рим и предлага на Петко Стайнов да обмисли възможността за поставяне от него на софийска сцена на операта „Франческа да Римини”.

Пощенска картичка от Надя Тодорова до директора на Народната опера Петко Стайнов.
Виена, 14.07.1943.
Ръкопис. – 2 с.

Служебна кореспонденция. Певицата информира директора за хода на специализацията си във Виена, която ще продължи в Залцбург.

Писмо от Съветника по културните въпроси на Българската Царска легация до директора на Народната опера Петко Стайнов.
Берлин, 15.03.1944.
Машинопис. – 1 с.

Служебна кореспонденция. Иска се Петко Стайнов да изпрати своя творба, която да бъде изпълнена от Филхармоничния оркестър на Бреслау [Вроцлав] при откриване на дните на българската музика. Пиесата да не е „Приказка”, защото сюитата е вече изпълнявана при други случаи.

Писмо от Biographical Encyclopedia of the World до Петко Стайнов.
Ню Йорк, 22.09.1947.
Машинопис. – 1 с.
Английски език.

Чуждестранна кореспонденция. Съобщават, че името на Петко Стайнов е включено в изданието на енциклопедията за 1947 и молят за попълване на приложен формуляр и негова портретна снимка.

Писмо от Анатоли Жуковски до Петко Стайнов.
Сан Франциско, 15.12.1953.
Ръкопис. – 2с.
Сръбски език.
Заб.: Приложена е Програма на балетен концерт “Славянски танци” в Калифорнийския дворец на почетния легион, Сан Франциско.

Професионално-обществена кореспонденция. Анатолий Жуковски, който е гастролирал на сцената на Народната опера по времето на Петко Стайнов, му благодари за изпратените книги за българския и руския фолклор. Съобщава за изпълнение на “Ръченица” от “Тракийски танци” от балетната трупа на автора.